ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Раздел II
Печалба и доходи от източници в страната
Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните
неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната,
освен ако законът предвижда друго.
(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат
от стопанска дейност чрез:
1. място на стопанска дейност или определена база на територията на
страната;
2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.
(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на
България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.
(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки,
услуги и права на и от територията на България са от източници в страната.
Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки
и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите
и доходите са с източник в страната.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Независимо от разпоредбите на ал.
4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска
дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник
в страната:
1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) възнаграждения за лица, работещи
на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се
приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала,
ако платецът не е освободен от корпоративен данък или от данък върху
дохода;
2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител
или член на управителен или контролен орган на българско юридическо
лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство
на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни
функции;
3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани
дружества;
4. лихви;
5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) доходи от използване на движимо
или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг
и факторинг;
6. авторски и лицензионни възнаграждения;
7. възнаграждения за технически услуги;
8. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) възнаграждения по договори за управление.
(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима
собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост,
намираща се на територията на страната, са от източници в страната.
(7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и
притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима
собственост.
(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от
сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.
(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни
юридически лица, са от източник в България.
Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Основа за облагане на
доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани)
в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи,
с изключение на разпределената печалба под формата на дялове и акции
по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите
на физическите лица.
(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза
на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните
неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер
на доходите от:
1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов
лизинг;
2. авторски и лицензионни възнаграждения;
3. възнаграждения за технически услуги;
4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) доходи от използване на движимо
или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен
лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България;
5. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) възнаграждения по договори за управление;
6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) възнаграждения, реализирани в качеството
на членове на управителни и контролни органи на български юридически
лица.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., доп., бр. 110 от 2001 г.) Основа
за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови
участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между
продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация
и тяхната документално доказана цена на придобиване.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) За данъчни цели вноските
по финансов лизинг включват лихва, равна на законната лихва. Разпоредбата
се прилага, когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен
размерът на лихвата.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Основа за облагане на доходите
на чуждестранните лица от прехвърляне на недвижим имот е положителната
разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване.
За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена
по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително
платената цена, увеличена с инфлацията.
Регулиране на слабата капитализация
Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.,
изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ,
бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.,изм. - ДВ, бр. 109 от 2003
г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2004 г., в сила
от 01.01.2005 г.) При определяне на облагаемата печалба максималният
размер на
разходите за лихви по заеми от търговци, съдружници и други лица, както
и по финансов лизинг и банкови заеми, намалени с всички приходи от
лихви (с изключение на лихвите по чл. 23, ал. 3, т. 8), не може да
превишава 75на сто от счетоводната печалба без влиянието на всички
разходи и приходи за лихви. Когато финансовият резултат, без влиянието
на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина, се регулира
целият размер на компенсирания разход за лихви. Разходите за лихви
по финансов лизинг и банкови заеми се регулират само в случаите, в
които лизингополучателят, съответно кредитополучателят, и лизингодателят,
съответно кредитодателят, са свързани лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Алинея
1 не се прилага
за банките.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат при данъчното
му преобразуване, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през
следващите три данъчни години до размера на намалението по ал. 1. По
отношение на разходите за лихви, възникнали през следващите три данъчни
години, се прилагат разпоредбите на чл. 26, като се спазва поредността
им. За всеки от случаите на слаба капитализация тригодишният срок
започва да тече от момента на възникването им.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато за съответния данъчен период
размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от двукратния
размер на собствения капитал.
(5) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато
в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата,
той се определя съгласно чл. 12, ал. 4.
Раздел IV
Данъчно третиране на наемните (лизинговите) договори
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За целите на данъчното облагане
критериите за класификация на лизинговите договори се определят в съответствие
със счетоводното законодателство.
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., бр. 119 от 2002 г.) (1) В случаите,
когато под формата на договор за експлоатационен лизинг се прикрива
договор за финансов лизинг, сключеният договор се счита за договор
за финансов лизинг.
(2) В случаите, когато под формата на договор за финансов лизинг се
прикрива договор за експлоатационен лизинг, сключеният договор се счита
за договор за експлоатационен лизинг.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
29. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) "Законна лихва" е основният
лихвен процент на Българска народна банка плюс 10 пункта. Когато кредиторът,
наемодателят или лизингодателят е чуждестранно лице и няма място на
стопанска дейност на територията на страната, за законна лихва по смисъла
на този закон се приема 6-месечен ЛИБОР плюс 5 пункта за съответната
валута.
|
